Толкова научни трудове и книги и тълкувания са написани по така наречения Именник на Българските Ханове, че ще бъда кратка в моите твърдения.

Именникът на българските ханове е хронология на асирийските владетели живяли от около 745 до около 600 год. преди новата ера. 
Този препис не е нищо друго, но нарочно пропусната от еврейското духовенство или „забравена” от Библията част.

Но как ще е пропусната? Как ли- защото е хронология на жестоки асирийски тирани- поробили, разрушили и продали в робство евреите, разграбили и унищожили държавата им, превърнали в евнуси или ослепили царете им и да не продължавам с жестокостите.

Много вероятно е тази хроника да е съществувала в оригиналните книги, тъй като добросъвестните български монаси са я преписвали през средновековията, но от каноничните книги някой отдавна се е погрижил да изчезне.

Ами- забележителният български календар с години на животни и т.н.?

Да това си е календар, но асирийски с имената на лиммутата- всяка нова година е била тържество, за което е отговарял някой от царския двор- изтеглен по жребие и наречен „лимму” по асирийски и „алеть” по старобългарски. В следствие цялата година е носела неговото име. Този щастливец можело да е и самият цар или бивш цар или пък бъдещ. Новата Година получавала неговото име и така се записвала с кунически знаци по каменните обелиски или глинените плочки. Такъв списък се е запазил частично в някои древни но непълни каменни табели. По такъв списък Птоломей е успял да реставрира точно годините на управление на асирийските владетели.

Но къде са доказателствата- ще попитат членовете на клуба ни.

Нека да започнем да четеме отзад напред този ценен документ. След като биват изброени князете се казва:

„ Попреждереченийх царе асирийскь царствова такоже прежереченовий Йновуходоносор..”